To HOME page WRITE YOUR E-MAIL to: protostefan@gmx.at TO our NEWS page

MILANO
ITALIA

Bulgarian Orthodox Christians in Western- and Central Europe
TO HOME page WRITE  

www.cob-milano.it


Българският православен дух в Милано е жив

 


 

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА СВЕЩ. СТЕФАН (СТОИЛ) ПАЛИКАРОВ
РОДЕН: гр. София на 27.10.1982 г.
ОБРАЗОВАНИЕ:
2005 г. Теология, СУ Св. Климент Охридски степен бакалавър
2009 г. Теология, СУ Св. Климент Охридски степен магистър
Езикови курсове в Санта Северина (Италия) и Регенсбург (Германия)
СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ: Женен с едно дете
ДАТА НА РЪКОПОЛОЖЕНИЕ:
01.11.2007 г. дякон
08.11.2007 г. свещеник
 

 

 

 

Това разказа пред БГНЕС Стоил Паликаров, или отец Стефан. Той е роден в София на 27 октомври 1982 г. Около 5 години е живял в Коми с родителите си и около година в Москва, но нищо не си спомня, защото тогава е бил съвсем малък. В София започва първи клас в 41-о училище, после в механотехникум, където се заражда и желанието му да учи в Богословския факултет. Винаги има нещо специално, което те провокира да поискаш точно това. Ако някой е влязъл в това учебно заведение случайно, винаги много бързо излиза. В периода в професионалната гимназия повярвах в Бога, каза отчето пред БГНЕС.

В началото на всички около него им се сторил много странен този избор, но в крайна сметка всички го подкрепяли. И още по-странно въпреки, че следвал в този факултет, нямал намерение да бъде духовник. Някъде обаче към 4-и курс осъзнал и тази потребност. Наистина е огромно желание на служение на Бога и на хората. То просто изгаря човека отвътре в добрия смисъл на думата, наистина е много специфично усещане, коментира отец Стефан. Пак по Божията милост като завършил се оженил, ръкоположили го първоначално във Врачанската епархия, после му се родил син. След година се озовал в Троянския манастир като свещеник, по-късно и в храма Св. София.

През миналата година е поканен да отслужи Великденската служба в българския православен храм Св. Амброзий в Милано, тъй като предишният свещеник Ивалин се завърнал в България. С радост приел предложението, а по-късно се озовал на семинар недалеч от италианския град. След този семинар телефонът ми прозвъня някак международно и през октомври получих нова покана за служба по повод отбелязването на Св.Иван Рилски. Точно тогава не можех и помолих да бъда там на 26-и, за Димитровден. Тогава нямаше български православен свещеник в нашия храм в Милано. С църковното настоятелство отправихме молба за благословение и одобрение от Западно и Средно-Европейския митрополит Антоний, който винаги и много подпомага българите. Така от 1 декември 2014 г. бях приет на служение в Западно и Средно-Европейската епархия, отговарям за Милано и всички градове в Северна Италия.

Българската православна община е създадена през 2005 г. благодарение на усилията на отец Ивалин, който сега служи в Пловдив. Тя се ражда точно за Рождество Христово и дори се е наричала така, но впоследствие се преименува на Св.Амбросий, покровителя на Милано. Вече 10 години българите-християни там ползват катедралата Санта Мария Рипаратриче предоставена от католическата църква за духовните потребности на нашенците. Българската община се събира всяка неделя за службите, но всеки ден вратите на храма са отворени и посрещат хора за молитви. Само по официални данни в Милано живеят около 30 000 българи, но де факто са много повече и те се приобщават към църквата, и я търсят, и популяризират. Децата на много от тях са родени в италианския град. Нито един българин не е допуснал детето му да забрави родния език, това е нещо изключително и, дай Боже, всеки свещеник да види с очите си тази радост. Тук наистина с пълна сила се поддържа българският дух, не говоря само за църквата, която е моя отговорност, но и за всичко останало. В Милано имаме състав за народни танци Нашенци с ръководител хореографът Станимир Нинов, Асоциация за българска култура, имаме и българско училище, всичко, което е необходимо за подкрепата на българския дух, ние си го имаме. С голяма радост казвам, че разчитаме на пълната подкрепа и на нашето консулство в лицето на Росен Руфов, всички служители помагат на нашенците така, както и църквата ни. Консулството се роди тогава, когато и нашата православна община се възроди, заедно с Дядо Владика направихме освещаването му много преди да се окажа свещеник в Милано, тогава бях негов помощник, разказа отец Стефан. В храма се правят и много кръщенки на българчета. Според него културата, преклонението и вярата в Бога се възпитават не само в първите години на човека, може и на възрастни години.

Никога не е късно, никога не е рано, важното е да е навреме, когато срещна българин с искрена вяра, това е и моя лична радост, допълн той. Радослава Недялкова е само една от сърцатите родолюбци, която се грижи изцяло за асоциацията, научила е на български дори съпруга си. Училището се е посветило на мисията си децата да не забравят родния си език. Попският син е завършил първи клас в София, а тази есен продължава да се учи в нашето училище в Милано и, разбира се, ще научи и италианския. Запитан за намеренията му да се установи завинаги или задълго там, отецът подчертава, че България си остава в сърцата им и със съпругата си ще завещаят това на детето си. Но аз съм свещеник и дори нямам правото да си помисля да оставя хората, които са тук. За разлика от България, тук няма много български храмове, в които те да влязат и да се помолят. Този храм в Милано е единственият православен за цяла Северна Италия, няма друг свещеник. Но имаме двама певци, единият от които е Николай Граминов, той обучава и други млади хора. Десислава Гунева, Димитър Радичев, Габриела Георгиева са хора със стабилни професии, отдавна живеят тук и са в църковното настоятелство. Слава на Бога, че ги е пратил, за да работим заедно, каза отец Стефан. Това са и хората, които са съоснователи на Българската православна община, регистрирана през тази година по италианските закони.

Повече болка, отколкото разочарование заради тъжните лица на хората в България, това е отнесъл със себе си свещеникът в Италия. Казвам го с много горчивина, защото българският народ е много търпелив. Бог много вярва и помага на тези, които имат търпение. Но за съжаление, понякога търпението преминава границите и хората започват да губят надежда, липсата на надежда се превръща в отчаяние и това се изписва по лицата им. Липсата на надежда е един от първите признаци на Богоотстъпничеството. Българският народ е вярващ, смея да го твърдя, защото виждам колко са по-различни хората, влизащи в храмовете. В Милано така и не съм срещнал нито един атеист, всички са обърнати с очи, молитва и надежда към църквата. Моля болката на българите в България по-скоро да се превърне в радост и заслужено щастие. Вярвам, че народът ни ще се изтръгне от тези кошмарни времена и ще тръгне напред. Никога не бива да губим надежда и винаги трябва да се обръщаме към Бога, така няма да бъдем излъгани, каза отец Стефан, българският свещеник в Милано. /БГНЕС

Източник: БГНЕС